¹ Тай като накле презал о Амфипол тай Аполония, пристигнинде андо Солун, кате исине синагога е юдеиенге. ² Тай по пе обичаиесте о Павел диняс паш ленде тай трин съботес наред разисквинелас ленца таро писания, ³ тай пояснинелас ленге тай докажинелас, кай о Христос требваше те страдинел тай те възкръснинел таро муле, тай кай Кавка Исус, Ковато, пенгяс ов, ме проповединав туменге, си о Христос. ⁴ Тай десаве лендар убедисале тай дружиненас е Павелеса тай Сила, чука баро множествос таро набожна гръкя, тай ма хари таро по-първа жувля. ⁵ Но о юдея, подбудиме тари завист, лиле песке неколко каниле манушен таро мързеливця ко пазари тай като кидинде тълпа, размириненас о градос; нападнинде о Ясоново кер тай роденас е Павелес тай Сила, за те икален лен англал о народос. ⁶ Но като нана аракле лен, завлечинде е Ясониес тай десавен таро прала англал о градоначалникия тай пищиненас: Калка, колато иринде о светос, але ате да; ⁷ тай о Ясон приемингяс лен; тай он саворе действинен против о цезарска указя, като пенен, кай иси авер тагар, о Исус. ⁸ Тай о народос тай о градоначалникия, като шунде давка, смутисале. ⁹ Но като лиле поръчителство таро Ясон тай околендар, мукле лен. ¹⁰ А о прала незабавно бичалде е Павелес тай Сила машкар и рат андо Берия; тай он, като ресле оте, геле анди юдейско синагога. ¹¹ Тай о беряния уле по-благородна таро солунция, соскето приеминде о учение би секакво предразсъдаки тай всеко диес изследвиненас о Писания те дикен дали ов си верно. ¹² Тай чука мнозина лендар повервинде, тай таро високопоставена гъркинес, тай таро мруша ма хари. ¹³ Но о солунска юдея, като ахалиле, кай анди Берия да проповединел пес таро Павел о Божие учение, але оте да, тай подбудинде тай смутинде е народос. ¹⁴ Тогава о прала веднага бичалде е Павелес те жал карик о морес; а Сила тай о Тимоей ачиле още оте. ¹⁵ А колка, колато придружиненас е Павелес, ингалде лес жи ки Атина; тай като получинде лестар заповед жи ко Сила тай Тимотей те авен кити ащине по сиго паш лесте, занакле песке. ¹⁶ А като жарелас лен о Павел анди Атина, о духос лескоро възмутинелас пес дълбоко, като дикелас о гради, пердо идоленца. ¹⁷ Тай чука, разисквинелас анди синагога е юдеиенца тай е набожноненца, тай ко пазари всеко диес колкенца, коленца случинелас пес те ресен пес. ¹⁸ Също десаве таро епикурейска тай стоическа философия препириненас пес леса; тай о иек пенде: Со мангел пе пенел кавка празнословцос? А авер: Дикел пес, кай си проповедники чуждоне боговиенге; соскето проповединелас е Исусес тай о възкресение. ¹⁹ Тай чука, лиле тай ингалде лес ко ареопаги, като пененас: Ащи ли те жанас саво си давка нево учене, ковато ту проповединес? ²⁰ Соскето внесинес варесо странно анде амаре каненде; мангас те жанас со си давка. ²¹ ( А саворе атиняния тай чужденци, колато бешенас оте, нана прекарвиненас по време нисоса авереса, освен те разкажинен или те шунен варесо нево.) ²² Тай чука, о Павел ачило машкар о ареопаги тай пенгяс: Атиняни, по всичко дикав, кай синиен бут набожна. ²³ Соскето, като накавас тай раздикавас о предметия, коленге кланинен тумен, араклом иек жертвеники да, колесте сине пишиме: Е непознатоне Девлескоро. Кавка, Колеске кланинен тумен, без те жанен Лес, Лес проповединав туменге. ²⁴ О Дел, Ковато създиняс о светос тай всичко, ковато си анде лесте, като си Господари е небеске тай е пувяке, нана обитавинел андо ръкотворна храмовя, ²⁵ нито си Леске потребна служение манушескере вастестар, като те овел лес нужда варесостар, понеже Коркоро Ов дел саворен животос тай дишиба, тай всичко; ²⁶ тай кергяс иеке ратесар саворе човешка народос те живинен ко цело муи е пувяке, като определингяс ленге положиме времена тай о пределя ленгере заселищенге, ²⁷ за те роден е Девлес, тай дано те усетинен Лес тай те аракен лес, ако тена да овел Ов дуре всеконе иекестар амендар; ²⁸ соскето анде Лесте живинас, движинас амен тай съществувинас; сарто десаве тумаре поетиендар пендесас: " Соскето дори Лескоро роди синям." ²⁹ Тай чука, сарто синям е Девлескоро роди, на требва те мислинас, кай о Божество си подобно златосте или сребросте, или баресте, изработиме човешконе изкуствостар тай измислицес. ³⁰ О Дел обаче, без те икерел сметка за е времеске на невежество, акана заповедингяс саворе манушенге секате те покаинен пес, ³¹ соскето назначонгяс диес, като ка съдинел е светос справедливо чрез о мануш, Колес определингяс; за колеске диняс уверение саворенге, като възкресингяс Лес таро муле. ³² А като шунде за е възкресениеске е муленге, иек подигравиненас пес , а авер пенде: Далкеске пак мангас те шунас тут. ³³ Тай чука, о Павел иклило песке машкар ленде. ³⁴ А десаве мруша прилеписале паш лесте тай повервинде, машкар коленде сине о Дионисий Ареопагит, още иек ромни да, ко алав, Дамар, тай авер ленца.