¹ Далкеске, като иси амен давка служение, сарто придобингям милост, нана обезсърчинас амен; ² но отречисалам тайнендар тай лажавне дела, тай на постъпвинас лукаво, нито изопачинас о Божие словос, но като изявинас и истина, препоръчинас амен ки съвест всеконе манушеске англал о Дел. ³ Но ако амаро благовестие си покрито, ов си покриме калкенге, колато погивинен, ⁴ калкенге, о невярваща, каскири годи о дел калке светоскоро коряргяс, за тена озаринел лен и светлина таро славно благовестие е Христоске, Ковато си образи е Девлеске. ⁵ (Соскето аме на проповединас амен, а Христа Исуса сар Дел, а амен - сар тумаре слуги ашал е Исусеске.) ⁶ Понеже о Дел, Ковато пенгяс е светлинаке те изгреинел тари тъмнина, Ов си, Ковато огреингяс анде амаре сърценде, за те просветинел пес о светос е пенджарибнаса е Божие славакири андо лицес на Исуса Христа. ⁷ А амен иси давка съкровище андо пръстна съдовя, за те дикиол, кай и превъзходно сила си таро Дел, а ма амендар. ⁸ Угнетена синям отсекатар, но на синям сломена; андо недоумение синям, но ма жи ко отчаяние; ⁹ гониме синям, но ма мукле; повалиме синям, но ма погубиме. ¹⁰ Винаги пиравас анде амаре теловиенде о мериба е (Девлескоро) о Исус, за те араклол анде амаре телосте о животос е Исусескоро. ¹¹ Соскето аме, о живде, винаги синям предиме ко мериба за е Исусеске, за те изявинел пес о животос е Исусескоро анде амаре мерибнаскири плът. ¹² Чука кай о мериба действинел анде аменде, а о животос - анде туменде. ¹³ А като иси амен о също духос вяракоро според о пишиме: "Повервингиом, далкеске хоратингиом", то амеда, понеже верувинас, далкеске хоратинас; ¹⁴ понеже жанас, кай Кавка, Ковато възкресингяс е Девлес е Исусес, ка възкресинел аменда заедно е Исусеса, тай ка представинел амен заедно туменца. ¹⁵ Соскето всичко давка си ашал туменге, чука кай и благодат, увеличиме чрез о мнозина, те преумножинел о благодарение, за е Божие славаке. ¹⁶ Далкеске аме на обезсърчинас амен; но ако те тлеинел о авруно амаро мануш, пак о андруно секо диес обновинел пес. ¹⁷ Соскето амари временно локи скръб спечелинел аменге вечно слава, която дуре превишинел ла, ¹⁸ като на дикас ко видимо, а ко невидимо; соскето о видимо си временно, а о невидимо - вечно.